Данни: V1 = 0,39 m^3 - начален обем газ; p1 = 1,5510^5 Pa - начално налягане на газа; V2 = 10V1 е крайният обем газ след изотермично разширение; Q = 1,5*10^6 J - количеството топлина, предадено на газа; n е броят на газовите молекули; f е броят на степените на свобода на газовите молекули.
Изотермичното разширение на газа става при постоянна температура, така че V1p1 = V2p2, където p2 е крайното налягане на газа след изотермично разширение. Така p2 = p1*V1/V2.
Изохорното нагряване на газ възниква при постоянен обем, следователно Q = nfР*T, където Р е универсалната газова константа, T е крайната температура на газа след изохорно нагряване.
От уравнението на състоянието на идеален газ pV = nРT следва, че pV/T = константа, така че V1/T1 = V2/T2, където T1 и T2 са съответно началната и крайната температура.
Решение:
Нека намерим крайното налягане на газа след изотермично разширение: p2 = p1V1/V2 = 1,5510^5 * 0,39 / (100,39) = 1,5510^4 Pa.
Нека намерим крайната температура на газа след изохорно нагряване: T2 = Q/(nfR) = 1,510^6 / (нf*R).
Нека намерим началната температура на газа: V1/T1 = V2/T2 => T1 = V1T2/V2 = V1Q/(nfR*V2).
Нека изобразим процеса в координати p,V и V,T:
Отговор: Крайното налягане на газа след изотермично разширение е p2 = 1,5510^4 Pa. Крайната температура на газа след изохорно нагряване е T2 = 1,510^6 / (нfR). Броят на степените на свобода на газовите молекули е равен на f = Q/(nRТ2).
Газ, заемащ обем от 0,39 m3 при налягане 1,55*105 Татко
Този продукт предоставя уникална информация за газ, който има определени характеристики при дадени условия. По-специално, газът заема обем от 0,39 m3 при налягане 1,55*105 Татко
Тази информация може да бъде полезна за специалисти в областта на физиката, химията и други научни дисциплини, свързани с изучаването на свойствата на газовете.
Този продукт е описание на свойствата на газ, който първоначално заема обем от 0,39 m^3 при налягане от 1,5510^5 Pa. По време на изотермично разширение газът увеличава обема си 10 пъти и след това, по време на изохорично нагряване до първоначалното налягане, му се дава количество топлина от 1,510^6 Дж.
За да разрешите проблема, можете да използвате уравнението на състоянието на идеален газ pV = nRT, където p е налягането на газа, V е неговият обем, n е броят на газовите молекули, R е универсалната газова константа, T е температура на газа.
Изотермичното разширение на газа става при постоянна температура, следователно V1p1 = V2p2, където V1 и p1 са първоначалният обем и налягане на газа, V2 и p2 са крайният обем и налягане на газа след разширение. Така p2 = p1*V1/V2.
Изохорното нагряване на газ възниква при постоянен обем, следователно Q = nfR*T, където Q е количеството топлина, предадено на газа, f е броят на степените на свобода на газовите молекули, T е крайната температура на газа след нагряване.
Използвайки уравнението на състоянието на идеалния газ, могат да се намерят началната и крайната температура на газа: V1/T1 = V2/T2, където T1 и T2 са съответно началната и крайната температура. Така T1 = V1T2/V2.
Нека изобразим процеса в координати p,V и V,T, което ще ни позволи да визуализираме промените, които настъпват с газа по време на процеса на неговото разширяване и нагряване.
Броят на степените на свобода на газовите молекули може да се определи с помощта на формулата f = Q/(nRT2), където T2 е крайната температура на газа след нагряване.
Така че отговорът на проблема е: Крайното налягане на газа след изотермично разширение е p2 = 1,55*10^4 Pa. Крайната температура на газа след изохорно нагряване е T2 = 500 K. Броят на степените на свобода на газовите молекули е f = 5.
***
Този продукт е газ, заемащ обем от 0,39 m^3 при налягане от 1,55*10^5 Pa.
След това има изотермично увеличение на обема на газа 10 пъти и след това изохорно нагряване до първоначалното налягане. В този случай 1,5*10^6 J топлина се предава на газа.
За да изобразите процеса в p,V и V,T координати, можете да използвате диаграма на газовата фаза. В p,V координати процесът ще се изобрази като изотерма, а в V,T координати - като изобара.
За да определите броя на степените на свобода на газовите молекули, трябва да знаете какъв вид газ се разглежда. За едноатомни газове като хелий и неон броят на степените на свобода е 3 (три посоки на движение на молекулите). За двуатомни газове като кислород и азот броят на степените на свобода е 5 (три посоки на молекулярно движение и две посоки на молекулярно въртене около ос).
За да разрешите този проблем, можете да използвате уравнението на състоянието на идеален газ, закона на Бойл-Мариот, закона на Гей-Лусак, първия закон на термодинамиката и формулата на Майер.
***
Страхотен цифров продукт за индустриална употреба.
Удобен газов формат, който заема минимален обем при съхранение.
Икономичен вариант за промишлена употреба.
Високото качество на газа осигурява стабилността на производствените процеси.
Лесен и удобен начин да получите необходимото количество газ.
Надежден и безопасен газ за използване в производството.
Ефективен избор за подобряване на производителността и спестяване на ресурси.
Газ с отлично съотношение цена/качество.
Универсален газ, подходящ за широк спектър от индустриални приложения.
Лесен и бърз начин за осигуряване на производството с необходимото количество газ.